Евгени Черепов

Истории:

 

Писмо в някоя от пощенските кутии отдавна беше рядкост. Десетки пликове с известия за сметки, цветни брошури, каталози, дори цели рекламни вестници на близкия голям магазин се бореха за място в пощенските кутии. Живущите във входа даже си бяха оставили кашон от микровълнова печка, в който да изхвърлят ненужните листовки, защото иначе течението ги разпиляваше. Двама

 

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че ще успее да зачеркне инерцията, която го влачеше. Номерираното вдъхновение издържаше десетина дни, когато неусетно се изплъзваше през междуцифрията на януари, а бележникът пропадаше в някое чекмедже. Мислех, че подобни настроения са отминали заедно с младите ми години, но ето, че старата любов се обади в книжарница в Стара Загора. Нова година

 

Излезе на терасата, пак влезе, отиде до компютъра да свери отново, накрая седна с празен поглед на стола. Как бе възможно?! Откъде онзи имаше принтиран лист от романа му? Фунийките

 

Тогава, някъде в далечината, се чу тътен. От посока, противоположна на очакваните бомбардировачи. Най-напред вдигна глава едно тринадесет - четиринадесетгодишно момче. От устата му се отрониха думи, които Георги не забрави: 
         - Мамо, нашите излитат! Летящи усмивки

 

Градът се променяше неусетно пред погледа на живеещите в него хора и те не виждаха как познатият им свят тихо се изплъзва. Мария се забавляваше да открива разликите с паралелния, капсулиран в компютъра и град. Разходки, улици, снимки

 

Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК БЕРОЕ и на верните му фенове Зелена история

 

Градът се разбуди побелял от пликове. Те бяха навсякъде. Хиляди хора в различни квартали на града не устояваха на любопитството и отваряха по два-три плика наведнъж. Стотици учудени погледи четяха едновременно съдържанието. Тъжно изречение

 

Тази история се посвещава на Таня: Кашонът

 

А сините му очи винаги бяха вперени в растящата пред нас вила. Всяка събота и неделя заграждахме късчето уют сред този спънат балкан. И слушахме мачовете на Берое от радиото в семейното Жигули 1300. Клиширано, сантиментално, без препратки

 

Изписаните през последния месец тоалетни не бяха останали незабелязани. Групички студенти обсъждаха кой е авторът на кенефните текстове и постоянно навестяваха двете нули да проверят дали е пуснат нов. История с мирис на хлор

 

 

 

 

Архив:

  • Безсмислен разказ
  • Герои
  • Изневяра точка ком
  • На покрива
  • Ирония
  • Лимонено
  • Буболечки
  • Българско лято
  • Морско усещане
  • Мъглата
  •  

     

    e-mail: cherepa@abv.bg

     

    Добавено лято

    роман

    Лъчезар стоеше в коридора и гледаше през отворения прозорец. Влакът тракаше. Наближаваше гара Подуяне и машинистът не ускоряваше. Сивите фасади на производствени сгради и халета дефилираха, закичени с яркоцветните си рекламни табели.

    Интересно му беше всичко по пътя. Сгради, дървета, храсти. Продавач подвикваше над пара от горещи гевреци. Чаши кафе димяха върху предните капаци на спрели таксита. Изхвърлени стари списания опитваха, летейки, да избягат от ненужността си. Всичко го очакваше.

    Нарочно си взе билет за пътнически влак, а не за бърз или експрес. Искаше повече време за гледане. Бе изпратил почти всичкия си багаж по куриер директно в Стара Загора, където да го съхраняват до поискване. Ръчна чанта с летни дрехи и други дребни неща – само това бе взел със себе си на това импровизирано пътешествие.

    В таксито от летището до Централна гара усети в себе си тази живо бликнала потребност да попътува из страната, преди да се завърне у дома. И без това не го чакаше никой. Можеше да си позволи малко безделие, моментно отпускане сред роден въздух, контролирано приключение, което на порции да убива и възражда в поносим вид така дълго таената носталгия. За пръв път от десет години се усмихна в България.

    До мига, в който се наведе към гишето на гарата, не знаеше името на кой град ще произнесе. Нямаше търпение да види Стара Загора, но искаше да забави удоволствието и още да предвкусва гледките от родния град. Чу се да казва „До Костенец”. Град, който бе посетил само веднъж – още като дете придружи майка си при лечението й в местния санаториум.

    Влакът прибра чакащите на гара Подуяне и потегли по-смело. Периодичното потракване се учести, спря за момент на гара Искър, после свободно ускори. Пътуването започна.

    Чувстваше се странно. Мирисът на олющена носталгия, затворена в този вагон, му дойде неочаквано. Последно се бе возил на български влак преди десет години като студент. Редовно пътуваше между Стара Загора и София с намаление. Мирисът на вагоните не се бе променил оттогава. Може би ако бе избрал бърз или експрес, щеше да попадне в по-прилична обстановка. Купетата тук бяха едновременно мазни и изтъркани. Миризмата на пот и метал му напомни защо някога избягваше пътуването през горещите летни дни. Избираше нощните влакове, в които дремеше или се озърташе из купетата за разговор с хубаво момиче.

    Едър мъж в тъмен костюм пушеше в другия край на коридора. Беше горещо и Лъчезар искрено го съжали за избора му на облекло. Струйки дим обикаляха лицето на костюмирания мъж и хукваха навън през прозореца.

    Влакът излезе от покрайнините на София. Първите зелени пейзажи зашариха покрай железния път. Лъчезар се облегна на отворения прозорец, загледа се усмихнат навън и остави течението да си играе с косата му. Първоначалното въодушевление от решението да пътешества още го държеше. Малка, тиха еуфория, която не му попречи да види, че още един мъж в тъмен костюм и с обвито в цигарен дим лице се присъедини към първия и започнаха тих разговор.

    Лъчезар продължаваше да гледа навън. Чувстваше се особено. Като в живот, паралелен на реалния, но още по-истински. С вглеждането навън оставаш сам. Няма нужда да бързаш, да полагаш усилия, да се стремиш. Влакът те носи със скорост, която не зависи от теб. Просто се отпускаш и се примиряваш. Изолираш се от ежедневието, стигаш до себе си. Осъзнаваш задъхването на живота, който може би не е твой. Тих преврат на подтискани емоции, които в този момент са съзрели възможността да поживеят. Учудваш се, че ежедневно пренебрегваш кой си. Не помниш кога последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка. Обещаваш си да се върнеш към това. Обещаваш си да бъдеш онзи, който навремето мечтаеше. И се отпускаш на прозореца, оставяш се на този шарен и красив филм.

    Прелитаща зеленина, дървета с причудливи форми, бетонни мостове, ситни къщета в далечината, разпасан чобанин, който, поради липса на друго развлечение, измерва с поглед преминаващия влак. В студентските си години Лъчезар редовно киснеше по прозорците в коридора. В купетата винаги се намираха навъсени бабички, на които дори в четиридесетградусова жега им беше студено.

    Още от романа... Още от романа...
    Добавено лято

     

    Отзив за романа от Жюстин Томс

    Отзив за романа във в."Монитор"

    Отзив за романа в "Библиотеката"

    Откъс от романа

    Откъс от романа

     

    Приятели:

    Джеремая Чембърлин

    Мария Донева

    Свилен Бинев

    Ангел Игов

    Емануил А. Видински

    Биляна Атанасова

    Емилиян Николов

     

    През 2011-та прочетох:


    Нашингтон

    Златният телец

    Календар с разкази

    Имението на Фарнъм

    Захвърлен в природата

    Алкохол

    Хоро от гарвани

    Лятото на неудачниците

    Чифликът край границата

    Реквием за никого

    Жетварят

    Машини за любов

    Шантарам

    Кратка повест за срама

    Арката

    Hash oil

    Безвремие

    Лицето от сенките

    Фотографът: Obscura Reperta

    Ела при мен

    Чернишка

    Леля Хулия и писачът

    Котаракът и черният нарцис

    Асасините на Персия

     

    Берое Онлайн

     

     

    Литературен клуб!

    г2007-2012 г. cherepov.free.bg Всички права запазени!