Към началната страница

 

 

Как са се запознали Снежанка и дядо Коледа? Къде са се срещнали Попай Моряка и Олив Маслинката? Кога за първи път дядо ти е видял твоята баба? Животът на другите, дори когато си израснал с тях, винаги е лишен от подробности.

Любовта е свързана със споделяне на случайни спомени. Любимият се превръща в склад за твоите тайни, за историите от детството ти, за маловажни и многозначителни дреболии. Сигурно има обективна, може би дори физиологична причина, която кара един човек да споделя тайните си, а друг човек да ги изслушва. Риска да си обезоръжен и да се доверяваш, щастието да принадлежиш на някого от самото си начало и да му подариш всичко. Или пък има тайна наука, според която мъжете, които са губили пластмасово камионче на четиригодишна възраст, създават най-сполучливи семейни двойки с жени, които се боят от кучета, защото ги е хапал пинчерът на лудата съседка. Любовта е пълна със загадки и една от тях е кое прави скучните истории интересни и дребните лични открития значими, ако ги споделя този, когото обичаш. (Най-ценното му качество е, че те харесва.)

В любимия човек ти инвестираш своето минало, с малко жалката надежда, че той ще го оцени и ще го съхранява. Че всичко, което кажеш, няма да бъде използвано срещу теб в един бъдещ процес, в който ще бъдеш едновременно и обвинител, и обвиняем. Когато всичко свърши, дори ако гневен и отчаян спътникът ти в живота изхвърли през прозореца цялото ти движимо имущество, когато се отдалечавате, в него ще остане нещо твое, и ти няма да поискаш да си го получиш обратно. Не само вашите общи спомени за нещата, които сте преживели заедно. Макар придобити след събирането ви, при раздялата всеки от вас ще ги получи целокупни, съответно изкривени, поизносени и порядъчно вгорчени. Твоят любим ще трябва, ще бъде принуден, завинаги ще бъде съдържател на твоите лични спомени, от твоето лично детство. Ще помни разказите ти за любовни провали. Най-неприятно ще помни носталгията ти по бивши любовници. Най-досадно ще помни неудобните ти моменти.

Ти също си мост, чешма, сграда, в която някой друг се е самовградил. Ти се превръщаш в обитавана къща. Понякога опустошена и разбита. Понякога мераклийски иззиждана много години наред, всеки ден довършвана, укрепвана... изоставена... Ти си историята на хората, които си обичал.

Огледални подобия на твоите спомени в момента променят решенията на хора, чиито имена си забравил.

 

Мария Донева Към началната страница

 

 

г2007 г. cherepov.free.bg Всички права запазени!